Казвам се Елена Миткова- магистър психолог

Имам удоволствието да работя като психолог в София. Целта на този сайт е да запозная хората със съдържанието на професията си и част от направленията, в които работя.Моето призвание или „Мисията на живота ми”, както аз я наричам, е да помагам на хората да открият в себе си най-доброто, на което са способни, да го „изтупат от чувала, захвърлен в някой тъмен ъгъл” и да го превърнат в шедьовър, който пък от своя страна да вдъхновява други.

Когато страда тялото, човек се обръща към лекар. Когато страда душата ни е необходим психолог. Оптималният вариант е, когато тези две области функционират комплексно, защото тялото и психиката  са едно цяло. Между тях непрекъснато протичат процеси, така че в XXI век да заявим, че мислите и емоциите ни нямат отношение към физическото здраве би било изключително наивно твърдение. За съжаление,  съвсем до скоро нашата култура разделяше духа от тялото и ние почти не обръщахме внимание какво се случва с него, когато сме гневни, тъжни или пък обратното – щастливи. Защото, ако по-често правим това, бихме забелязали, че много преди да се появи заболяване като гастрита например, всеки пък когато по една или друга причина сме били ядосани от ежедневни ситуации или от хора, сме усещали болки или присвиване в стомаха. Това е, защото емоциите са свързани с определен вид хормони, а ние имаме такива за всяка емоция. Хормоните имат функции да ни отпуснат, когато сме щастливи или да ни подготвят за битка, когато има опасност. Проблемът е, че някои от тях, ако  се произвеждат ежедневно в тялото ни започват да вредят. При гняв например се наблюдава прилив на кръв към ръцете (готовност за удар), пулсът се ускорява, а повишеното ниво на адреналина генерира достатъчно мощен енергиен импулс, за да предприемем крайни, в повечето случаи неуместни действия.
От своя страна позитивните емоции, преживяванията на любов, нежност, сексуална удовлетвореност активират парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система, характеризиращ се с реакция на релаксация, общо спокойствие и удовлетвореност.Тук бих искала да ви споделя една дефиниция за емоционалната интелигентност на Аристотел, която много харесвам: „като онова рядко умение да се разгневиш на уместния човек, в уместната степен, в уместното време, за уместната цел и по уместния начин”.

С  други думи проблемът не е  в емоционалността, а в нейната адекватност. И така, защо да се стига до всички тези нежелани резултати и защо да поправяме последствия, когато можем да премахнем причините?
Именно тук идва мястото на психолога във вашия живот, още преди негативните последици за тялото, живота и връзките ни да са се случили. Когато имаме усещане, че нещо ни пречи да сме успешни в ежедневието, във връзките, в работата си или в ролята ни на родители! Не е нужно да живеем дълги години объркани, нещастни и изгубени в страховете, тревогите и конфликтните си ситуации. Толкова дълго, че накрая да започне да боледува и тялото ни. Потърсете психолог преди това! Разбира се той може да е изключително полезен и впоследствие, но винаги е по-добре, когато мерките са превантивни.
В подкрепа на опита си да поясня кога психологът може да ви е изключително полезен, ще се спра на някои конкретни примери за най-честите въпроси, с които хората посещават кабинета...

Объркан съм и не знам какво да правя с живота си?

Имам нужда от промяна в живота си, но не знам от каква.

Работата ми не ми носи удовлетворение, но не знам какво друго мога да правя.

Мисля, че съм лоша майка? Каква е причината?

Имам дом, семейство, добър партньор и добри деца, хубава работа. Защо не съм щастлив?

Преживявам тежък момент и не мога да се справя!

Изпитвам нужда непрекъснато да държа всичко под контрол. Каква е причината?

Как мога да приема и да си простя грешките, за да продължа напред?

Непрекъснато се ядосвам, дори за най-малкото нещо, понякога без видима причина!

Защо мнението на родителите ми е толкова важно за мен?

По-склонен съм да правя нещата така, както искат те и да пренебрегвам собствените си желания.

Мисля, че никой не ме забелязва! Все едно, че не съществувам!

Страхувам се да излизам от вкъщи! Или да оставам сам.

Защо миналото не спира да ме преследва?

Защо попадам или сам избирам винаги неподходящия партньор?

Аз вярвам, че светът и всичко в него не е черно-бял!
Вярвам, че нещата не се делят на добри и лоши, както и че всяко нещо може да бъде „поправено”!
Вярвам, че човек се ражда добър и готов за щастие, но живота често ни поднася изпитания. От нас зависи да ги приемем по най-правилния начин, за да извлечем от тях предимно позитивите!
Вярвам, че хората сме създадени с необятен потенциал!
Вярвам, че погледът и от друга гледна точка на конкретна ситуация може да доведе до големи промени в живота ни!
Вярвам, че във всяка трудност в живота ни има послание!
Вярвам, че естественото ни състояние е ЩАСТИЕТО!

Вярвам, че себепознанието е първата и най-съществена крачка в познаването и на другите,  живеенето на живот в хармония със себе си и създаването на удовлетворяващи отношения с околните. То е важен фактор за промяна на нагласите и поведението и интегриране на всички части от личността. По пътя на себепознанието, човек достига до истини, които по една или друга причина не е искал да разбере и признае. Себепознанието води до изграждане на доверие, доверието до изграждане на любов, а тя от своя страна носи сигурност, уют, защитеност, щастие и всичко, от което имаме все по-голяма нужда в света, в който живеем.

Ако този път бъде извървян в условията на подкрепа и професионален анализ, пътят до промяната и удовлетворението е по-кратът, по-лесен и често по-безболезнен.

Разбира се, това зависи в голяма степен от желанието на клиента да работи върху себе си и да разшири своите граници.

Подходът винаги е индивидуален.

Продължителността на терапията зависи от мотивацията, ресурса за справяне на клиента и неговото състояние.

Често се вкопчваме в ситуация и отношения, поради страха от новото и неизвестното. Битува схващането ,че е по-добре познатото зло, отколкото непознатото добро. Нещата, които са ни помагали преди и поведенията, които са били успешни в някакъв момент, вече не са. Това налага да се огледаме за нови варианти, други алтернативи или друг път към хората около нас.

Промяната на нагласите и убежденията допринасят за изпробване на нови поведения, а това е свързано с възникване на нови емоции. Ако тези поведения са адаптивни и помагат да сме по-успешни в ежедневието и отношенията си , то и емоциите ще са положителни и спомагащи за едно себеутвърждаващо поведение в бъдеще.